Изхвърлени в морето

Начало книги

Момичето засенчи от слънцето кафявите си очи и се загледа в едрия буревестник, който кръжеше плавно над кърмовата товарна стрела на кораба. То се полюбува известно време на изящния полет на птицата и след като му доскуча, се изправи до седнало положение, откривайки почернелия си гръб, нашарен равномерно с червени черти, оставени от летвите на шезлонга на стария параход.

Младата жена огледа палубата за следи от екипажа, но не видя никого и тогава плахо намести гърдите си в сутиена на банския си в по-удобно положение.

Тялото й беше горещо и потно от влажния тропически въздух. Тя прокара ръка върху стегнатия си корем и почувства как потта извира от кожата й. Излегна се отново в шезлонга, успокоена и отпусната, а ритмичното туптене на двигателите на стария кораб и силната горещина на слънцето я унесоха в дрямка.

Страхът, който кипеше в нея, когато се качи на борда, се бе изпарил. Тя вече не осъмваше будна, заслушана в ударите на сърцето си, не търсеше да открие подозрение, изписано по лицата на екипажа, нито пък чакаше капитана да я уведоми с мрачен израз, че се намира под арест на кораба. Бавно заравяше в съзнанието престъплението си и започваше да мисли за бъдещето. С облекчение установи, че в крайна сметка вината й се оказа едно краткотрайно вълнение.

Читать дальше →