Хекс Хол

Начало книги

Фелисия Милър плачеше в тоалетната. За пореден път.

Знаех, че е тя, защото за трите месеца, през които посещавам това училище, съм я засичала да плаче в тоалетната поне два пъти. А и има много специфични ридания, леко фалцетни като на малко дете, въпреки че беше на осемнадесет, с цели две години по-голяма от мен.

Предишните пътища я оставях насаме, защото е право на всяко момиче да си поплаче в тоалетната от време на време. Но тази вечер е балът, а има нещо много тъжно в това да плачеш в официална рокля. Освен това знаех слабото й място. Във всяко училище, в което съм учила (поне 19 на брой, ако не се лъжа), имаше по едно момиче като нея. И понеже аз бях особнячка, никой не се държеше гадно с мен, просто не ми обръщаха внимание. Фелисия обаче беше в ролята на боксова круша. За нея училището не беше нищо друго, освен мястото, където ежедневно й крадяха парите за обяд и я засипваха с гадни коментари.

Читать дальше →