Прелестни създания

Начало книги

В нашия град има само два типа хора. „Загубеняците и глупаците — както баща ми нежно класифицира съседите ни. — Едните са се забили тук по някаква причина, а другите са прекалено тъпи, за да си тръгнат. Всички останали намират начин да се махнат.“ Нямаше спор той от кой вид е, но никога не се осмелих да го попитам защо. Баща ми е писател и ние живеем в Гатлин, Южна Каролина, защото родът Уейт винаги е живял тук, откакто моят прапрапрапрапрадядо Елис Уейт воювал и загинал на другия край на река Санти по време на Гражданската война.

Само че хората тук не я наричат Гражданската война. За всички под шейсет години тя е Войната между щатите, сякаш става дума за някакъв обикновен спор за бала памук, в който Северът е прецакал Юга. За всички без моето семейство, разбира се. За нас си беше Гражданската война.

Още една причина защо просто нямам търпение да напусна това място.

Гатлин не е като малките градчета, които виждате по филмите — освен ако не гледате филм отпреди петдесет години. Прекалено далече сме от Чарлстън1, за да имаме „Старбъкс“ или „Макдоналдс“. Имаме си само една закусвалня „Дейри Кийн“, чието име не означава нищо — просто местните баровци са прекалено стиснати и не са купили франчайз за истински обект на „Деъри Кинг“. Защо да дават толкова пари за две-три букви разлика? И без това едва ли някой ще произнесе името правилно. Библиотеката работи с хартиени картони за читателите, а в училище пишем на черни дъски с тебешири. Местният „басейн“ е езерото Моултри с неговата чудесна топла вода и всички останали екстри. В „Синеплекс“ можем да гледаме филмите почти по същото време, когато излизат и на дивиди, но трябва да пътуваме с кола до съседния Съмървил, за да ходим в щатския колеж.

Читать дальше →