Демонично стъкло

Начало книги

Да имаш урок на открито в средата на май в обикновените училища е нещо прекрасно. Седиш на слънце, четеш някаква поезия, а пролетният ветрец развява косите ти…

В „Хеката“, този интернат за чудовища, урокът на открито включваше да бъда хвърлена в езерото.

Часът по Гонения при магическите същества се провеждаше около едно пенесто езеро близо до училището. Преподавателката, г-жа Вандерлиден или просто Ванди, се обърна към Кал. Той беше училищният градинар и лечител, макар да бе само на деветнайсет. Ванди взе едно въже от ръцете му. Когато погледите ни се срещнаха, той ми кимна едва забележимо, което при него е еквивалент на сърдечен поздрав.

Беше силен и мълчалив.

— Не ме ли чухте, г-це Мерсер? — каза Ванди, докато прехвърляше въжето в ръцете си. — Елате насам.

— Всъщност — започнах и се опитах да звуча спокойно. — Виждате ли това? — Посочих огромната си къдрава коса. — Тъкмо съм си направила прическа, така че е по-добре да не се мокря.

Читать дальше →