Колекционерът на татуировки

Начало книги

Мазето.

Трябваше да слезе в мазето.

Клоуи мразеше да ходи там.

Обаче бяха свършили размери десет и дванайсет от „Рю дю Кан“ — натруфения модел на цветчета, с фестониран подгъв и силно изрязано деколте — и тя трябваше да попълни бройките, да зареди хранилките за добитъка. Клоуи беше актриса, не специалист по продажби на модни облекла, и отскоро работеше в магазина. Затова не можеше да проумее защо през ноември, който повече прилича на януари, точно тези рокли се купуват най-много. Накрая шефката й обясни, че макар магазинът да се намираше в алтернативния квартал Сохо в Манхатън, пощенските кодове на купувачите са в Джърси, Уестчестър и Лонг Айланд.

— Круизи, Клоуи. Круизи.

— Ааа…

Клоуи Мур отиде в задната част на магазина. Тук обзавеждането бе коренно противоположно на търговския салон — шикарно колкото всеки средностатистически склад. Намери правилния ключ във връзката, която висеше на китката й, и отключи вратата на мазето. Светна лампите и погледна неравното стълбище.

Читать дальше →