Обект № 522

Начало книги

Усещаше, че нещо не е наред, но не можеше да определи какво.

Като слаба, но постоянна болка някъде в тялото.

Като непознат мъж на улицата пред апартамента ти… Дали е същият, който те гледаше в метрото?

Като тъмна точка, движеща се към леглото ти, която изведнъж изчезва някъде. Отровен паяк?

Но после посетителят, седнал на дивана в хола й, я погледна, усмихна се и тревогата на Алис Сандърсън отмина — ако изобщо можеше да се определи като тревога. Да, Артър беше умен и добре сложен, но тази прекрасна усмивка бе много по-важна.

— Чаша вино? — попита тя и влезе в кухничката.

— Добре. Каквото ще пиеш ти.

— Забавно, а? Да изкръшкаме така от работа. А иначе сме зрели хора. Харесва ми.

— Живей опасно — пошегува се той.

През прозореца се виждаха долепени една до друга къщи с каменни фасади или боядисани така, че да наподобяват естествен пясъчник. Отзад силуетите на манхатънските небостъргачи се очертаваха в леката мараня на този приятен пролетен ден. Въздухът — сравнително свеж за града — донасяше аромат на чесън и риган от близкия италиански ресторант. Това беше любимата им храна — едно от многото общи неща, които бяха открили досега от първата си среща преди няколко седмици на една дегустация на вино в Сохо. През онзи ден в края на април Алис заедно с още четирийсетина души слушаше лекция за европейските вина, когато някой попита за един вид испанско червено вино.

Читать дальше →