Имитаторът

Начало книги

— Безопасно ли е?

Той се замисли за момент.

— Безопасно? Защо да не е безопасно?

— Само питам. Доста е пусто.

Жената огледа мрачното мизерно фоайе. Подът беше постлан със стар балатум, толкова износен, че изглеждаше нарочно търкан с шкурка. Стояха сами пред асансьора. Сградата беше като петно в сърцето на Диамантения квартал в центъра на Манхатън. Понеже беше събота, еврейският Шабат, много магазини и офиси бяха затворени. Мартенският вятър съскаше и стенеше.

Уилям, нейният годеник, каза:

— Мисля, че ще оцелеем. Най-много да видим някой призрак.

Тя се усмихна напрегнато.

„Безлюдно, наистина — помисли си Уилям. — И мрачно.“ Типична манхатънска сграда, строена през… кой знае кога? Трийсетте? Четирийсетте? Но едва ли беше опасна.

Макар да не изглеждаше и особено функционална. Къде беше този асансьор? По дяволите!

— Не се притеснявай — успокои я Уилям. — Тук не е Южен Бронкс.

— Ти никога не си бил в Южен Бронкс — отбеляза Ана.

Читать дальше →