Часовникаря

Начало книги

— За колко време умряха?

Мъжът, на когото бе зададен този въпрос, като че ли не го чу. Бегло погледна в огледалото и съсредоточен върху карането, отново се втренчи в пътя. Тъкмо минаваше полунощ и улиците на Манхатън бяха заледени. Студеният фронт бе изчистил небето и превърна снега, едва поръсил предишната вечер асфалта и бетона, в хлъзгава коричка. Двамата мъже пътуваха с раздрънкания лайномобил, както Умния Винсънт наричаше бежовия джип. Колата бе старичка, с износени гуми и спирачки. Но да използват краден автомобил нямаше да е разумно, особено след като наскоро в него е имало двама отвлечени, сега — мъртви.

Шофьорът — слаб мъж около петдесетте с къса черна коса — умело зави по една пресечка и продължи да кара на север без излишно превишаване на скоростта, без да застъпва с гумите централната линия, внимателно вземайки всеки завой. Щеше да шофира така, дори улиците да бяха абсолютно чисти и сухи, дори автомобилът да не беше замесен в убийство.

Читать дальше →