Възмездие

Начало книги

Не го опознах. Не го опознах истински. Мислех си, че го познавам, но едва когато прочетох дневника му, осъзнах колко съм се лъгал. Вече е твърде късно. Късно е да му кажа, че съм сгрешил. Късно е да му кажа, че съжалявам.

Преди два дни трябваше да празнувам десетия си рожден ден в дома ни на Куин Анс Скуеър. Рожденият ми ден обаче отмина без тържества; имаше само погребения, а домът ни прилича на почернял изгнил зъб сред високите бели къщи край площада.

Отседнали сме в едно от именията на баща ми в Блумсбъри. Къщата е хубава и макар семейството ми да е погубено, а животът ни — съсипан, поне за това трябва да сме благодарни. Ще останем тук като зашеметени изгубени духове, докато бъдещето ни се проясни.

Огънят погълна дневниците ми и сега сякаш започвам наново. В такъв случай навярно трябва да се представя. Казвам се Хайтам — арабско име на английско момче, родено в Лондон и допреди два дни живяло идилично, далеч от градската мизерия. От площада виждахме мъглата и пушека, надвиснали над реката, и като всички други усещахме вонята, която бих могъл да опиша само като „мокър кон“, но не се налагаше да газим през смрадливите реки, извиращи от работилниците, касапниците и задниците на животните и хората. Отровните отпадъчни води, развъдник на болести — дизентерия, холера, полиомиелит.

Читать дальше →