Братството

Начало книги

Събитията от последните смайващи петнайсет минути — толкова дълги, сякаш бяха часове, дори дни — пробягаха още веднъж през ума на Ецио, докато се препъваше замаяно през гробницата под Сикстинската капела.

Спомняше си, макар да му изглеждаше като сън, закътания в гробницата огромен саркофаг, изработен от материал, напомнящ гранит. Когато приближи до него, саркофагът засия с ласкава светлина.

Докосна капака и той се отвори, лек като перце. Вътре светеше топло жълто сияние, от което се надигна силует с неразличими черти, макар Ецио да усети, че фигурата, е на жена. Жена с необикновена външност, с шлем и с бежова сова върху рамото.

Яркият ореол около нея го заслепи.

— Привет, Пророче! — каза му тя, обръщайки се към него с прозвището, което тъй загадъчно му бяха приписали. — Чакам те от десет милиона сезона.

Ецио не посмя да я погледне.

— Покажи ми Ябълката.

Той я вдигна покорно.

— О! — Ръката й погали въздуха над Ябълката, но не я досегна. Тя засия и запулсира. Очите на жената го пронизаха. — Трябва да поговорим.

Читать дальше →