Прозрение

Начало книги

В безупречно синьото небе се виеше орел.

Пътникът, прашен, изнемощял от дългото бродене, откъсна очи от него и се прехвърли през ниска грапава стена. Остана неподвижен за миг и се огледа зорко. Увенчани със сняг планински зъбери ограждаха крепостта и сякаш я притискаха в закрилническа прегръдка до високата си гръд. Сводестата централна кула беше огледален образ на по-малкия купол на затворническата. Непоклатими скали се бяха вкопчили като нокти на хищна птица в основата на гладките сиви скали на крепостта. Не за пръв път я виждаше. Предния ден зърна силуета й на здрачаване от западното било на миля оттук — издигната сякаш по чудо на този невъзможен терен, сляла се с чукарите и канарите, от които черпеше сили.

Най-сетне беше достигнал целта. След дванайсет месеца изтощително пътуване по криволичещи просеки и в люто време.

Сниши се за всеки случай, застина и инстинктивно провери оръжията си. Продължи да наблюдава за някакво движение. Каквото и да е.

Читать дальше →