Произход. Пустинна клетва

Начало книги

Пустинята беше гола; само една порутена ловна барака с плосък покрив стърчеше на хоризонта като прогнил зъб. „Ще свърши работа“ — помисли си Емсаф. Завърза коня в сянката на навеса и влезе в прохладното помещение, благодарен, че дебелите плъстени стени отблъскват жестокия зной.

Вътре разбули глава и се огледа. Не би се задържал дълго тук, разбира се — беше запуснато и миришеше на плесен — но въпреки това беше идеално място за замисъла му.

А замисълът му беше смърт.

Остави лъка, сложи стрела до него и погледна през тесния прозорец към равната земя. Присви очи, проучвайки различни ъгли, после коленичи и прецени зрителната линия; взе лъка, намести стрела и упражни прицела.

Доволен, остави оръжието на земята, изяде последното парче пъпеш, купен от пазара в Ипу и зачака плячката да се появи.

Докато чакаше, мислите му се върнаха при семейството, което бе оставил в Хевену. Писмо от Джерти бе предизвикало раздялата. Притеснителното му съдържание бе накарало Емсаф да си събере веднага багажа.

Читать дальше →