Черният флаг

Начало книги

Веднъж отрязах носа на един човек.

Не си спомням кога точно се случи — май през 1719 или някъде тогава. Не си спомням и къде точно се случи. Нападнахме испански бриг. Искахме провизиите му, разбира се. Гордея се, че поддържам „Гарвана“ добре снабден. На борда на брига обаче имаше и друго. Нещо, което нямахме, ала ни трябваше. По-точно някой. Готвач.

Нашият готвач и помощникът му бяха предали Богу дух. Спипахме помощника да пикае в баласта — сериозно провинение, което наказах по обичайния начин: моряците се изпикаха в кана и го накарах да я изпие до дъно. Никога не бях виждал, признавам, кана пикня да убие някого, но това сполетя помощник-готвача. Пресуши каната, легна си да спи през нощта и така и не се събуди. Готвачът го надживя, но той пък обичаше да пийва ром и да се разхожда по тъмно из кърмата. Чувах го как трополи по покрива на каютата ми — танцуваше жига. Една нощ обаче го чух как танцува по покрива, а сетне последва писък и плясък.

Читать дальше →