Другото щастие

Начало книги

Пътят бе непознат, с много завои и дупки на най-неочаквани места. Успоредно с него проблясваше малка река, която провирайки се между хълмовете, сякаш бързаше да избяга зад близката граница. Дъждът бе слаб, от време на време чистачките просвирваха по изсушеното стъкло и Кирил ги спираше. Изнервен от безсънието през последните нощи и дългия път сега, той потриваше уморено очи и на късите прави участъци натискаше здраво газта. Малката спортна кола подскачаше като събудена котка, залепяше пътуващите за седалките и ръмжеше меко, но сърдито с мощния си мотор до следващия завой. Дана постави ръка на рамото му:

— Колко остава още?

Той пресметна наум разстоянието, но отвърна с въпрос:

— Писна ли ти вече?

Тя се засмя:

— От месеци го чакам това пътуване! Мога да продължа с теб до края на земята.

— А къде е той?

Ненадейно от един завой изскочи камион, с който едва се разминаха. Овладял колата, Кирил си отдъхна:

Читать дальше →