Страшната котка

Начало книги

Преди години Кузликовската воденица била още здрава и добре работела. Сега вече тя е съвсем порутена, заглъхнала и само две от страните и — и то посъборени — се гушат сред бурен и трънаци. Времето е пощадило само дълбокия вир току под някогашното голямо колело, което вече го няма. А тогава във вира се въдели всякакви риби, че и един блатник — воден дух — се бил настанил в най-дълбокото. Той бил нито добър, нито лош, ако, разбира се, не го докачиш с нещо.

Една заран тоя воден дух, като се показал над водата, доловил мирис на нещо вкусно и приятно. Домъкнал се до малката готварница, която била прилепена до гърба на воденицата (сега и нея са я съборили дъждовете и ветровете), застанал на прага и надзърнал. Гледа — воденичарят се суети край пещта над един котел: оттам излизала, значи, тази толкова сладостна миризма.

— Добро утро, съседе! — поздравил водният дух.

— От добро да се не отървеш, съседе — отвърнал воденичарят и никак не се уплашил от нечакания гостенин, защото често бил виждал зелената му брада да се подава от вира.

Читать дальше →