Педя човек

Начало книги

Живеели двамина стари хора — мъж и жена. Те си имали сламена колибка с щъркелово гнездо на покрива, имали си и два вола: единият — сляп, а другият — куц; имали си и една нива, три години небрана. Само дете си нямали, затуй им било криво и мъчно.

Една сутрин старецът рекъл на жена си:

— Бабо, днес отивам да изора нивата. Смятам да пръсна малко просо, че като порасте и узрее, ще дойдат птички да го клъвнат. Щом накацат и почнат да го кълват, аз ще хвърля рибарската си мрежа отгоре им, ще хвана десетина-петнайсет, ще им направя клетки и ще ги занеса на пазара да ги продам. Какво мислиш — добре ли съм решил?

— Много ти е добро решението, само че за обяд няма какво да ти наготвя. Я иди по-напред да хванеш малко рибица, пък сетне ще вървиш да ореш.

Слязъл старецът към реката и хвърлил мрежата си в един дълбок вир. Изтеглил я: цяла торба рибки-златоперки.

Хвърлил повторно и що да види: в мрежата шава едно малко момче, педя високо, с цървули и мустачки.

Читать дальше →