Еро и султанът

Начало книги

Кривата круша на Еро родила круши за чудо и приказ — жълти, сякаш от Чисто злато, сочни и едри. Мисли си Еро:

„Такива круши не са за раята да ги яде. Я да ги отнеса на султана. Казват, че бил много щедър и за такава почит се отплащал по султански.“

Напълнил една кошница най-отбрани круши и отишъл в двореца. А там — гъмжи от народ. Всеки се облякъл най хубаво, чака си реда да се яви пред светлите очи на падишаха. Еро се поразмислил, защото неговите дрехи били доста кърпени, и се свил в един ъгъл, където имало хора по скромно облечени. А пък тия около него били прочути раз бойници; еничарите ги били изловили и докарали пред справедливия съд на султана. Като се явил повелителят, чакащите се раздвижили, заблъскали се — всеки искал да влезе на по-лично място, да види султана и той да го види. И в тая блъсканица един от разбойниците тихичко се измъкнал, без пазачите да го забележат.

Султанът изслушвал милостиво всеки просител и си казвал думата. Когато дошъл редът на разбойниците, еничарите ги заблъскали и повлекли Еро заедно с тях, на мястото на избягалия. Султанът изслушал в какво се обвиняват раз бойниците и присъдил:

Читать дальше →