Златната ябълка

Начало книги

В Карпатите живеела една селянка. Тя имала само един син на име Владислав.

Веднъж селянката отишла в гората за диви плодове. Набрана цяло гърне с малини и се приготвила да си иде в къщи. Не щеш ли, върху един пън видяла стара бабичка с шарено контошче — седи и жално се моли:

— Дай ми, миличка, горски малинки! А пък аз ще ти се отплатя — ще покажа на сина ти пътя към щастието.

На селянката било свидно да си дава плодовете, но много искала синът и да бъде щастлив, затуй подала гърнето на бабичката.

Бабичката изяла всичките малини, до последната, избърсала си устните и рекла:

— Запомни ми думите: ако твоят син си намери работа, която да му е по сърце, той ще стане и на тебе мил, и щастлив ще бъде, и за хората полезен.

— Коя работа може да бъде по сърце на моя Владислав, бабо? — попитала селянката.

Но никой не и отговорил. Бабичката изчезнала.

На онова място, където тя седяла, размърдало опашчицата си едно гущерче и се скрило. А гърнето от само себе си догоре се напълнило с узрели малини.

Читать дальше →