Малката самодива

Начало книги

Живели някога си крал и кралица. Те имали един едничък син — за радост и утеха на старини. Раснал, пораснал кралският син, станал момък за женене. Тогава баща му поканил в двореца всички боляри и сановници, които имали хубави щерки — да си избере синът невеста по сърце. Светнали в прозорците празнични светлини, блеснал белият дворец с всичкото си сребро, злато и драгоценности, сякаш пожар го е грабнал. Смях, песни и свирни огласили надалеч околността. Хванали се момите на хоро, а която и да погледнеш — от хубава по-хубава. Играят, тепат хубавиците, в най-скъпи дрехи облечени, и току стрелкат младия принц — с очи да го изядат. Пък той на никоя поглед не спира и сърцето му като мъртво спяло в гърдите.

Когато в полунощ гостите се разотишли, тръгнал той към близката липова гора да си разведри главата от толкова шум и врява. Замислен вървял принцът и от време на време въздишал, без и сам да знае защо — та нали всичко си имал: и младост, и хубост, и богатство. А на всичко отгоре нощта била толкова хубава: от липите се стичал сладък дъх, между листата им, които месецът сякаш със сребро бил посребрил, пеели славеи като захласнати.

Читать дальше →