Как се пръкнали болестите по людете

Начало книги

Едно време нямало болести. Хората си умирали или от дълбока старост, или от вражи ятаган, или пък от някое злощастие (да речем — подплашат се конете и прекатурят каруцата в някоя дълбока дупка или пък селският бик на муши човек).

Живеели тогава в един град две стари моми. Не могли те да се омъжат навреме, че били много бедни. А осиромашали, защото били хем мързеливи, хем пък много лакоми на ядене. Та като видели, че вече няма накъде и ще умрат от глад, едната рекла на другата:

— Хайде, сестрице, да станем трески и да тръгнем да тресем людете, та пак да ядем сладко и благо. Защото щом на някой му е скършено, легне, а близките почват да му дават все хубаво ядене и пиене — всичко, каквото му се прище.

— Хайде! — съгласила се другата. — Само че кажи ми, какви трески ще бъдем, защото аз не знам що е това? — Когато човек пие заморен вода или пък яде зелени сливи или вмирисано месо, ние ще му влезем в сърцето и ще го тресем: в най-голяма жега ще му дъхаме такъв студ, че да му тракат зъбите, а в най-голям мраз ще го хвърляме в огън, да се поти като на баня. Ще мъчим трескавия, а ние ще добруваме и ще живеем царски-господарски на чужд гръб. Хайде, тръгвай подире ми! Щом излезем на улицата, първите люде, що поминат, ще ги хванем да ги тресем.

Читать дальше →