Силач Янко

Начало книги

Преди много, много години живял един беден селянин. Имал той осем сина, които едва можел да изхрани. А ето че му се родил и девети. Кръстили го Янко. Детенцето се родило мъничко, ала яко и пъргаво. То започнало да расте толкова бързо, че на дванадесетия ден имало вече сила за деветима мъже и изглеждало като двадесетгодишен момък. Ето защо го нарекли Силач Янко.

Поживял Янко дома, пък един ден рекъл на баща си:

— Тясно стана вече за мен под тая стряха. Ще ида по света — хората да видя, силата си да покажа.

Сбогувал се с домашните си, метнал торбичката на рамо и тръгнал, накъдето му видят очите. Върви Янко — гледа: насред пътя затънали в калта коли, натоварени с желязо. Щурат се около тях коларите, не могат да ги помръднат от мястото. Помолили те Янко да им помогне.

— Харно — рекъл нашият момък, — ама да ми дадете толкова желязо колкото мога да нося.

Коларите се съгласили.

Запретнал ръкави Силач Янко, напънал се и самичък извадил колите на сухо място. Метнал един товар желязо на рамо:

Читать дальше →