Саво

Начало книги

Бедна, задушена стаичка в една от старите махали на София. Множество излинели фотографически образи по стената и една карта на България, начъртана от невеща ръка; в ъгъла — железен креват с тантелообточен чаршаф. През двете ниски, наравно с почвата прозорчета, през които влазя една тъжна и кална виделина, виждат се почернели, гнили покриви и изпокъртени зидове, които притискат старата, тясна и нечиста уличка.

При ниския миндер, постлан с извехтяла басма, едно чернооко, мършавичко, с кротък поглед момиче, подгънало колене, беше занято над книжа и тетради, разхвърлени по миндеря.

През отворените врачка̀ на една друга, още по-малка стаичка, като ко̀торка, през която се излазяше на двора, чуваше се шум от женска шетня и требене.

— Еленке, не е ли дошло време за училището? Я виж да не закъснееш — обади се един писклив женски глас из ко̀торката.

Момичето се сепна, погледна стенния часовник и скокна веднага.

Читать дальше →