Изпросила

Начало книги

Когато Пенчо Знаховски влезе у тях си, жена му, която шъташе нещо на двора, обърна си към него доброто и хубаво лице и го погледна безпокойно. Но като съгледа, че неговото не беше сега тъй угрижено, както тая заран, когато остави къщата, тя разбра, че има да чуе нещо ободрително, и попита:

— Има сполука?

— Петруно, ела в къщи! — каза й Пенчо.

И двамата влязоха в стаята.

Пенчо изкряска на децата, които вилнееха там, жалки създания, с бледни и безкръвни лица, сякаш застарели от ранни тегла, лишения и поразии, и каза на жена си тържествено:

— Петруно! Аз мислих: само ти можеш да помогнеш!

Петруна го изгледа зачудена.

— Как да помогна аз?

— Иди при господина Чардашевски.

— Аз да ида при Чардашевски?

— Да, иди ти да го помолиш за службата. Видях, че всичко друго е вятър. Големците обещават и забравят. Високо дърво сянка не лови. Ние сами най-добре ще си помогнем.

Петруна, неприготвена да чуе такова предложение, се смая, пребледня.

Читать дальше →