Марат

Начало книги

Ужасният революционер, като довърши с трептяща от гняв и злоба ръка и под пожарните светкавици на погледа си члена във вестника си, както винаги напоен с отрова на дълбока умраза и замирисал на гилотинска кръв, изтропа нервно по оцапаната маса.

Отвори се вратата и влезе старата му слугиня, мегера с изпито и свирепо лице, грозна с побелялата развята коса, отвратителна, гнусна.

— Предай члена в печатницата! — заповяда Марат, па се тръшна на сбрания и овалян чаршаф на леглото си, уморен, зъл, разтревожен.

Тъй, както беше прострян в неподвижно положение, с глава небрежно увита в нечиста кърпа, намокрена с оцет — компрес, с който лекуваше хроническото си главоболие, — с хлътнали очи, безчувствено вторачени някъде си, с бледно-болезнен цвят на сухото си лице, изнемощяло от неумереност и бдения, загрозено от постоянна раздразнителност, той приличаше на мъртвец — умрял или който възкръсва.

Защото в дълбочината на хлътналия му поглед светеше мрачен, зловещ пламък — едничкият признак на живот в тая човешка мърша.

Читать дальше →