Гарнитури на прозорците

Начало книги

Не съм чел последния роман на г. Леон Доде: Les Morticoles, излязъл лани в Париж; но от отзивите и цитатите на вестниците там разбрах, че Les Morticoles — тая дума не съществува у Ларуса и ще означава нещо като човекоядци, — разбрах, че този роман има за предмет безсърдечието на медицинската наука, която не отстъпва пред никакви жестокости, за да обогати склада си с плодове на нови опити и наблюдения — над живото месо.

Има там епизоди ужасни от страдания в болниците, под хирургическия нож на доктора; болните — те там нямат име, а номера — служат за бездушно вещество на научни изследвания и интересни открития в тайната област на молекулите и тъканите на животния организъм.

Човеческата съвест се възмущава от подобни сцени, те оприличават стаята за операциите на касапница за овцете. При зрелището на тия настръхни ужаси, умът не иска да види крайната, хуманната цел, що се гони чрез тях. Ти оставаш потрещен, а хладнокръвието на учения професор пред тях си обясняваш чрез нямане сърце у него или чрез присъствието на такова, но зверско — предположение и в двата случая несправедливо. Повечето пъти имаш пред себе си един героизъм.

Читать дальше →