Невинен

Начало книги

Един мъж седи на едно легло. Това е баща ми.

Под завивките има женски труп. Това беше майка ми.

Това не е началото на историята. Нито краят ѝ. Но това е моментът, в който винаги ги виждам.

Според онова, което ще ми разкаже татко, през последните двайсет и три часа почти постоянно той е бил в стаята. Вчера се събудил в шест и половина, както обикновено в делничен ден, и щом погледнал майка ми, още докато обувал чехлите си, видял мъртвешката промяна. Разтърсил я, докоснал устните ѝ. Натиснал с дланта си няколко пъти гърдите ѝ, но кожата ѝ била студена като глина. Крайниците ѝ били отпуснати като на кукла.

Седнал на един стол срещу нея. Не плакал. Мислел. Не знае колко време е седял така, но слънцето вече било изминало целия си път през стаята, когато най-сетне станал и започнал да подрежда вманиачено.

Сложил на полицата трите или четири книги, които тя постоянно четеше. Закачил в гардероба дрехите, които тя имаше навик да натрупва на тоалетката си, после се върнал при леглото, завил я добре, оправил завивките и събрал отпуснатите ѝ ръце върху одеялото. Изхвърлил две увехнали цветя от вазата на нощното ѝ шкафче и подредил вестниците и списанията върху бюрото ѝ.

Читать дальше →