Съвестта е моят адвокат

Начало книги

– На вниманието на съда! – изгърмява гласът на Джордан Сапърстийн от подиума. – Тази присъда трябва да се анулира. Нямате друг избор, господа съдии.

Седнал зад високата катедра от орехово дърво на десетина крачки от него, съдия Джордж Мейсън едва запазва спокойствие пред изстъпленията на адвоката. Съдията рядко спестява нещо на защитниците, когато смята, че исканията им са неоснователни, но да правиш гримаси просто не е прилично – така го възпитаваше баща му още навремето във Вирджиния.

Истината е, че нежеланието на Джордж Мейсън да се занимава с делото срещу Джейкъб Уорновиц е по-силно и от неприязънта му към мастития адвокат, започващ пледоарията си. Преди да бъде избран в съда преди четирийсет и седем години, Джордж работеше като адвокат по криминални дела, раздиран от противоречиви чувства – омраза, насмешка, интерес, завист – към нарушителите на закона. От момента обаче, когато по жребий му се падна да гледа делото срещу Уорновиц в Апелативния съд, той се чувстваше неловко. Необичайно трудно му беше да чете адвокатските изложения или да преглежда записите от процеса в Окръжен съд на Киндъл, където преди деветнайсет месеца четиримата млади подсъдими бяха признати за виновни по обвинения за сексуално насилие и получили задължителната минимална присъда от шест години затвор. Сега съдията си мисли за онова, което му идва на ум всеки път в подобни случаи – трудните дела водят до лошо правосъдие.

Читать дальше →