Принцът на огъня

Начало книги

Имаше предупредителни знаци — бомбеният взрив в Центъра на еврейската общност в Буенос Айрес по време на Шабат1, причинил смъртта на осемдесет и седем души; взривът в истанбулската синагога, точно година по-късно, който уби още двадесет и осем души… Но въпреки това в Рим щеше да бъде балът, въвеждащ го в обществото, и пак Рим щеше да бъде мястото, където той остави визитната си картичка.

Впоследствие по коридорите и в кабинетите на началниците на прехвалената израелска разузнавателна служба имаше доста ожесточени спорове за това кога и къде е поставено началото на конспирацията. Предпазливият директор на службата — Лев Ахрони — щеше да твърди, че заговорът е замислен веднага след като Израелската армия нападна щабквартирата на Арафат в Рамала и открадна секретните му архиви. Но на легендарния израелски супершпионин Ари Шамрон това щеше да му се стори смешно, макар че той често не бе съгласен с Лев просто заради самия спорт. Единствено Шамрон, който се бе сражавал с отрядите Палмах по време на Войната за независимост и бе склонен да гледа на конфликта като на постоянно явление, интуитивно разбираше, че атентатът в Рим е бил вдъхновен от действия, станали преди повече от половин век. Накрая фактите щяха да докажат, че и Шамрон, и Лев са били прави. Междувременно, за да се осигурят спокойни условия за работа, те постигнаха съгласие за нов начален момент: деня, в който някой си господин Жан Люк бе пристигнал на хълмовете в областта Лацио и бе отседнал в една доста красива вила от XVIII век на брега на езерото Брачано.

Читать дальше →