Портретът на един шпионин

Начало книги

Картината на Рембранд бе тази, която разбули мистерията веднъж и завинаги. Впоследствие по старовремските магазинчета, в които пазаруваха, и по мрачните крайбрежни кръчми, където пиеха питиетата си, местните жители дълго щяха да обсъждат как така са им убягвали очевидните факти и щяха добродушно да се смеят на някои от своите причудливи теории за естеството на неговата работа. Защото и в най-смелите си предположения нито един от тях не бе допуснал дори за миг, че саможи-вецът от далечния край на залива Гънуолоу всъщност е реставратор, при това световноизвестен.

Той не бе първият пришълец, дошъл чак в Корнуол с намерението да запази някаква своя тайна. Малцина обаче бяха бранили тайните си така ревностно и същевременно изискано. Показателен за това бе дори необичайният начин, по който той беше осигурил жилище за себе си и своята прелестна и доста по-млада съпруга. След като бе избрал къщата в живописната местност досами ръба на скалите - по всеобщо мнение гледката оттам бе наистина неповторима, - той бе платил накуп наема за цяла година, като преди това документите му бяха дискретно подготвени от неизвестен хамбургски адвокат. Две седмици по-късно се бе нанесъл, сякаш щурмувайки отдалечен вражески аванпост. Всички, които го бяха заговаряли по време на първите му посещения в селцето, бяха останали поразени от очевидната потайност в държането му. Този човек сякаш нямаше име, никой не можеше да отгатне и коя е родината му. Пенсионираният от три десетилетия железничар Дънкан Рейнолдс, считан за един от най-проницателните жители на село Гънуолоу, го наричаше „зашифрования човек“, докато другите го описваха ту като „сдържан“, ту като „грубиян“.

Читать дальше →