Предателят

Начало книги

Пьотър Лужков скоро щеше да бъде убит и бе благодарен за това.

Наближаваше краят на октомври, но есента вече бе само спомен. Беше кратка и грозна като старица, свалила набързо овехтялата си рокля. А сега навън бе надвиснало оловносиво небе, цареше арктически студ и бушуваше снежна вихрушка — внезапно настъпила руска зима, чийто край не се виждаше.

Пьотър Лужков, гол до кръста, с боси крака, с вързани зад гърба ръце, почти не усещаше студа. Всъщност в момента той трудно щеше да се сети и за собственото си име. Струваше му се, че двама мъже го водят през брезова гора, но не беше съвсем сигурен. Такива бяха местата, където руснаците обичаха да вършат кървавите си дела: Куропати, Биковня, Бутово… Винаги в горите. Лужков беше на път да го сполети руската традиция. Скоро щеше да бъде убит сред дърветата.

Що се отнася до убийствата, имаше и друга руска традиция — умишлено причиняване на болка. Пьотър Лужков бе принуден да изтърпи огромно количество болка. Бяха счупили всичките му пръсти. Бяха счупили ръцете и ребрата му. Бяха разбили носа и брадата му. Бяха го налагали дори когато бе изпаднал в несвяст. Бяха го били, защото така им бе казано. Бяха го били, защото бяха руснаци. Бяха спрели единствено, докато се наливаха с водка. Когато водката свърши, бяха го удряли дори още по-жестоко.

Читать дальше →