Аферата Рембранд

Начало книги

По стечение на обстоятелствата именно Тимъти Пийл пръв научи, че Странника се е върнал в Корнуол. Откритието той направи малко преди полунощ в една дъждовна сряда в средата на септември. И то по случайност — защото учтиво бе отклонил настойчивите покани на момчетата да отидат на забавата в странноприемницата „Годолфин Армс“ в град Маразайън.

Пийл не можеше да разбере защо продължават да го канят. Всички вече бяха разбрали, че пиянските истории не го вълнуват. Пък и при всяко негово идване в кръчмата все се намираше нафиркан местен пияница, който правеше опит да изтръгне от него нещичко „за оня малкия Адам Хатауей“. Шест месеца по-рано, при една от най-драматичните напоследък операции на Кралските спасителни служби, Пийл бе успял да изтръгне шестгодишното хлапе от коварния прибой край заливчето Сенън. Вестниците бяха възвеличили Пийл като национален герой, но всички останаха смаяни, когато двайсет и две годишният широкоплещест младеж с вид на филмов идол отказа да даде и едно-единствено интервю. Мълчанието на Тимъти изкарваше от релси и собствените му колеги, всеки от които би подскочил на мига при първата разкрила се възможност за миг известност — дори и тя да е при рецитирането на стари клишета за „важността на работата в екип“ или за „гордите традиции на достойната служба“. Дразнеха се и отколешните обитатели на Западен Корнуол, които иначе винаги търсеха повод да се похвалят с някое свое местно момче и така да натрият носа на английските сноби „там горе“. От залива Фалмът до Ландс Енд споменаването на името на Пийл предизвикваше озадачено свиване на раменете. „Малко чудат е — казваха някои. — И все си е бил такъв. Вероятно заради развода. Така и не е виждал истинския си баща. А пък и майка му е една стока! Постоянно си вре носа, дето не трябва.

Читать дальше →