Английското момиче

Начало книги

Те бяха дошли за нея на остров Корсика в края на август. Точното време така и не можа да се определи — „някъде между залез-слънце и обяд на следващия ден“ беше най-доброто описание, което дадоха нейните съквартиранти. По залез-слънце за последен път я бяха видели да отпрашва с червения скутер по алеята на вилата с пърхаща около загорелите ѝ бедра прозирна памучна пола. По обяд си бяха дали сметка, че леглото ѝ е празно, с изключение на един лековат, наполовина прочетен роман, който миришеше на кокосово масло и слабо на ром. Бяха изминали още двайсет и четири часа, преди да решат да се обадят на жандармерията. Беше едно от онези щури лета, а Маделин беше едно от онези щури момичета.

Те бяха пристигнали в Корсика две седмици по-рано — четири красиви девойки и двама сериозни младежи, всичките предани служители на британското правителство или на политическата партия, която бе управляваща по това време. Притежаваха един колективен автомобил — „Рено“ хечбек, достатъчно голям, за да се нагъчкат в него петима от тях, и червен скутер, който бе само на Маделин и който тя караше с безразсъдство, граничещо със самоубийство. Тяхната боядисана в охра вила се издигаше в западния край на селото върху стръмна скала с изглед към морето. Беше спретната и малка, от вилите, които агентите по недвижими имоти винаги описваха като „очарователни“. Тя обаче имаше плувен басейн и ограден двор, обрасъл с храсти розмарин и пиперови дървета, и само няколко часа след като се настаниха там, всички свикнаха да се мотаят полуголи под слънцето, към което британските туристи се стремят, без значение къде ги отвеждат пътуванията им.

Читать дальше →