Зовът на кукувицата

Начало книги

Шумът на улицата звучеше като бръмчене на мухи. Фотографи се бяха струпали зад огражденията, охранявани от полицаи; дългоносите им камери бяха в готовност, дъхът им се виеше в струйки пара. Сняг се сипеше непрестанно по шапките и раменете им; пръсти в ръкавици забърсваха обективите. От време на време се чуваше избухването на безразборно щракане, когато наблюдаващите решаваха да запълнят времето си със снимане на бялата брезентова палатка насред пътя, на входа към високата жилищна сграда с червена тухлена фасада зад нея и на балкона на последния етаж, откъдето бе паднало тялото.

Зад скупчените папараци бяха паркирани бели микробуси с огромни сателитни чинии на покривите, бъбреха журналисти — някои на чужди езици, — кръжаха тонтехници със слушалки на главите. В паузите между записите репортерите потропваха с крака и топлеха ръце с чаши горещо кафе, донесени от претъпканото бистро наблизо. За да си уплътнят чакането, оператори с вълнени шапки на главите снимаха гърбовете на фотографите, балкона, палатката, скриваща трупа, после сменяха позицията си за по-широк план, за да обхванат хаоса, експлодирал в иначе тихата заснежена улица в Мейфеър с редиците лъскави черни врати в средата на входните веранди от бял камък, заобиколени с храсти, подрязани в причудливи форми. Входът към номер осемнайсет беше ограден с полицейска лента. Вътре във фоайето се мяркаха полицейски служители, някои от тях експерти по снемане на улики в бели дрехи.

Читать дальше →