Високи залози

Начало книги

Хана Уилис беше студентка по право втора година във Вирджиния и бъдещето й изглеждаше бляскаво и обещаващо — разбира се, с изключение на това, че щеше да умре в тази мрачна, унила, потискаща гора.

Върви, Хана, повтаряше си тя. Просто върви. Не мисли. Хленченето и плачът няма да ти помогнат. Само бягането ще те спаси.

Момичето се препъна и политна напред. Дланите й напипаха ствола на някакво дърво, за което опита да се хване. Облегна върху него тялото си, тръпнещо от болка, и изчака да посъбере сили, за да си поеме дъх. И да направи следващите си няколко крачки.

Не спирай да вървиш, иначе ще умреш в тази гора. Толкова е просто.

Куршумът, заседнал някъде ниско в гърба й, превръщаше всяко движение, всяко вдишване в агония, по-болезнена, отколкото Хана мислеше, че е възможно. Единствено страхът от втори куршум или от нещо още по-лошо я държеше на крака и й даваше сили да продължава.

Господи, тук гората е почти непрогледна, черна като катран. Лунният сърп висеше над балдахина от клони, тъй гъсто сплетени, че лъчите му не достигаха до земята. Дърветата хвърляха плътни сенки. Сред гъсталака не се виждаха тръните и бодливите къпини; те непрекъснато разраняваха до кръв краката й, докато се опитваше да продължава напред. Оскъдното й облекло — само едно скъпо боди от черна дантела — отдавна висеше от раменете й като дрипа.

Читать дальше →