Черният квадрат

Начало книги

Влакът от Сан Мориц пристигна в Цюрих почти празен. Пътниците му бързо се смесиха с тълпата на гарата. Един от тях — висок и загорял, малко над четиридесетте — уверено се насочи към ескалатора, водещ надолу, към търговския център под Банхофплац. Подземното царство на безбройните магазини не привличаше вниманието на мъжа. Със спортна крачка той бързо прекоси дългия подлез, излезе на отсрещната страна на площада — на Банхофщрасе — и тръгна в посока към Цюрихското езеро. След около триста метра позабави ход, спря се пред малък ресторант и незабелязано се озърна назад, като се преструваше, че сверява часовника си с часовника на старата черква отсреща, който започваше вече да бие дванайсет часа.

Всичко беше наред. Загорелият мъж влезе в близкото барче и зае масичка до прозореца. Запали цигара. В цялата му фигура и по красивото лице се долавяше напрежение.

Автобусът от Брюнау трябваше да е пристигнал преди десет минути. При масичката допърха младичка сервитьорка в национален тиролски костюм. Гостът поръча кафе. След минута тя му сервира кафето, той отпи няколко жадни глътки и изведнъж съгледа онзи, когото очакваше. Дебел старец в карирано яке почти тичаше по Банхофщрасе със скорост, несъответстваща на възрастта и телосложението му, ловко лавирайки между минувачите, за да не се блъсне в някого. Загореният усети, че напрежението постепенно го напуска. Облегна се назад и запали втора цигара. Отново погледна часовника си, остави пари на масичката и излезе от барчето.

Читать дальше →