Убийствена красота

Начало книги

Нисък хилав мъж напусна един от апартаментите в солидния, сталински тип блок. Слизайки етаж надолу, той се спря и погледна през прозореца на стълбищната площадка, замислен за нещо свое.

Как ги мразеше всичките! Всичките тези сити, доволни от живота нищожества. Недоволните пък ненавиждаше още повече, защото техните дребни обиди и претенции към живота му изглеждаха като шумолене в миша дупка. Те обиждаха неговото познаване на предмета, наричан „живот“.

Него, а не тях преди десет години бяха хвърлили в пъкъла на безпощадна и безсмислена война. Него, сополанкото, научиха да убива и да се страхува от смъртта. Всеки ден, всеки час. Той беше извървял изпепелените от слънце поля, осеяни с мини като с картофи. Той се бе страхувал да направи грешно движение, което би могло да му струва живота. Всеки ден, всеки час.

Той бе седял в изровената от снаряд яма очи в очи с въоръжения афганистанец. Седяха един срещу друг, всеки насочил дулото в гърдите на другия. Боят беше стихнал, това бе ничия земя. На която, както пееше бардът, „цветята са необичайно красиви“.

Читать дальше →