Кралят на казиното

Начало книги

Когато Александър Турецки влезе в кабинета на Константин Дмитриевич Меркулов, зам. главния прокурор на Русия, вниманието му бе привлечено от мъж на трийсет и две — трийсет и три години, в тъмносив костюм, който добре прилягаше на стройната му фигура. Мъжът стоеше до полуотворения прозорец и пушеше, издухвайки дима навън, и очевидно не забеляза идването на Турецки, затова дори не се обърна.

— Викали сте ме, Константин Дмитриевич?

— Ти какво? — учуди се Меркулов. — Откога минахме на „вие“?

— Пред външни хора…

— В този кабинет външни хора не влизат. Това е полковникът от вътрешната служба Валерий Степанович Саргачов.

— Майко мила, да пукна, ако… — проточи Турецки. — Валера! Живи бяхме да се видим!

Саргачов се приближи и подаде ръка да се здрависа, но Турецки с широка усмивка разпери ръце да го прегърне.

— Потъмнял си, Валера, станал си бронзов… И още повече си заякнал. Я какви перки си отпрал! От колко време не сме се виждали?

Читать дальше →