Момиче за шпионина

Начало книги

Древните магьосници ненапразно са смятали здрачаването за онази точка от денонощието, в която реалният и отвъдният свят се срещат и дори си взаимодействат. За нещастие на непосветените…

Едно „Волво“, прилепнал към пътя сив металик, се приближаваше към столицата със скоростта на тежък и поуморен куршум. В колата седяха четирима души — двама мъже и две млади жени. Мъжете бяха облечени според сезона във вносни полушубки от лицева кожа, а дамите в елегантни къси кожени палта. Изглеждаше, сякаш бързат за някакъв купон, защото вече се бяха оформили по двойки. Шофьорът с една ръка придържаше волана, другата плъзгаше леко по бедрото на седящото до него момиче. На задната седалка висока стройна красавица и също така добре сложен мъж, приближили глави, си шепнеха нещо интимно. Май не го правеха от неудобство пред спътниците си — просто тази любовна игра им доставяше удоволствие.

След размекването през деня сега отново се заледяваше, водата замръзваше на асфалта и меко и монотонно хрускаше под гумите. Синият здрач, съчетан с яркожълтите крайпътни лампи, правеше видимостта смътна и коварна. Изглеждаше, че шофьорът вижда и маркировката на пътя, и прелитащите край страничните стъкла къщи и дървета. Но когато иззад един крайпътен храст, клатушкайки се несигурно, изпълзя дребно странно животно, мъжът зад волана не успя да реагира. А и съществото с непропорционално голяма глава неуверено и непростимо бавно реагира на връхлитащата смъртна опасност. Шофьорът натисна спирачките, но гумите продължиха още известно време да се пързалят по тънката ледена коричка, докато не връхлетяха живото тяло, което издаде несъмнено предсмъртен, някак си глух, утробен звук.

Читать дальше →