Клетвата

Начало книги

Тъпата ѝ стара американска кола отново не работеше. Така че сега Лус Лопес седеше в автобуса и болният ѝ син Рамиро дремеше до нея. По това време на деня, преди обед, не беше претъпкано и тя беше доволна от това. Така Рамиро, дребничък за единайсетте си години, можеше да се сгуши до нея с глава на скута ѝ. Тя погали бузата му леко, с опакото на дланта си. Той отвори очи и немощно ѝ се усмихна.

При докосване кожата му бе топла, но не пареше. Повече я тревожеше порязването на устната му, отколкото възпаленото гърло. Нещо не ѝ харесваше във вида на раната. Беше се ударил в някакво желязо на детската площадка в понеделник и днес, четвъртък, мястото беше подуто, отпуснато и пожълтяло по краищата. Но когато се появи вчера възпаленото гърло, Рамиро се оплакваше не от порязаната устна, а от гърлото. Лус знаеше, че нейното момче не би се оплакало, ако не го боли наистина. Половината нощ той стоя буден с гаргари и тайленол, но сутринта ѝ каза, че не се чувства по-добре.

Читать дальше →