Първият закон

Начало книги

Малко преди два часа в един хладен и намръщен вторник Моузес Макгайър паркира с трясък стария си пикап „Форд“ пред къщата на сестра си Франи и натисна два пъти клаксона.

Докато чакаше, започна да духа в дланите си, които така и не успяваше да стопли. Парното на пикапа не струваше пукната пара и прозорецът откъм шофьорското място бе заседнал, наполовина отворен, но Моузес знаеше, че не времето е причината да му е студено. Виновни бяха нервите му. Пак издиша в шепите си и отново натисна клаксона.

Вратата се отвори. Зет му, Дизмъс Харди, се спусна пъргаво и делово по стъпалата на верандата и прекоси алеята, която разполовяваше малката морава. При други обстоятелства той щеше да се усмихне и да подхвърли нещо остроумно за поздрав, но сега лицето му бе застинало, а очите — сведени. Под мишницата си носеше омотан с въже вързоп, беше с джинси и туристически обувки, а отгоре — с дебела шуба, в чиито джобове бе пъхнал ръцете си. Шубата е добро хрумване, помисли си Макгайър, не толкова заради студа, колкото като прикритие за бронежилетката и вързопа.

Читать дальше →