Право на милосърдие

Начало книги

Миналото възкръсваше и се превръщаше в безкрайно настояще.

Лъчите на следобедното слънце се промъкваха през отворения прозорец, падаха върху лицето на стареца и караха двудневната сива четина по скулите му да прилича на ярка, интересна на вид мозайка. Салваторе Русо се протегна в стария лежащ стол, който бе придърпал по-близо до прозореца. Господ му беше свидетел, че истински хубавото време в Сан Франциско идва толкова рядко, че човек е длъжен да му се наслади.

Спуснал клепачи, той си спомняше за един друг ден, окъпан от слънчевите лъчи. Всъщност, не би могло да се каже, че си го спомня, тъй като всичко беше прекалено живо пред очите му. Отново преживяваше онзи отдавнашен миг.

Хелън Реслър беше на деветнайсет, меднорусата ѝ коса излъчваше сияние. Лежеше по гръб на плажа край Оушън Бийч. Той усещаше топлината на пясъка. Бяха откъснати от света, скрити сред дюните и извивките на плажната ивица.

Читать дальше →