Детето

Начало книги

Сядам на бюрото и компютърът ми намига подканващо. Докосвам клавиатурата и на екрана изниква снимката на Пол. Същата, която направихме в Рим през медения ни месец на една маса в Кампо де Фиори. Той ме гледа с пълни с любов очи и аз искам да му отговоря с усмивка, но докато се навеждам напред, зървам отражението си върху екрана и спирам. Мразя да виждам образа си без предупреждение. Има случаи, когато не успявам да се разпозная. Човек си мисли, че знае как изглежда, но в някои моменти насреща му се появява непозната личност. Това е плашещо.

Днес обаче не ме е страх. Днес започвам да изучавам непознатото лице. Кестенява, наполовина вдигната в идиотски кок коса, бледа кожа, сенки и бръчки, плъзнали към очите като пукнатини по стъкло.

„Боже, изглеждаш ужасно!“, казвам на жената отсреща. Движението на устните й ме хипнотизира и аз я карам да каже още нещо. „Хайде, Ема, вземи да свършиш малко работа“, казва тя. Усмихвам й се вяло и тя ми връща усмивката. „Държиш се като побъркана“, ми казва с моя глас и аз се отдръпвам. Слава богу, че Пол не може да ме види отнякъде.

Читать дальше →