Вдовицата

Начало книги

Чувам стъпките ѝ по чакъла. Обувките ѝ са с високи токове и те почукват по алеята, докато приближава. Пред вратата се колебае за момент, приглажда косата си назад. Тоалетът ѝ е впечатляващ — сако с големи копчета над елегантна права рокля и вдигнати на главата ѝ очила. Не е като онези от „Свидетелите на Йехова“ или агитаторите от работническата партия. Може би е репортер, но не от редовите. Втората за днес и четвъртата за седмицата, а още сме само сряда. Бас държа, че ще каже: „Извинявам се, че ви безпокоя в този труден момент“. Всички го казват и ме поглеждат с онова тъпо изражение на съчувствие. Сякаш им пука.

Интересно ми е дали ще звънне втори път. Ще изчакам. Мъжът, който дойде сутринта, не го направи. На повечето вече им е писнало да опитват. Напускат в мига, когато отдръпнат пръста си от звънеца, тръгват колкото може по-бързо назад по алеята, качват се в колите си и заминават. Сигурно казват на шефовете си, че не съм си вкъщи. Жалка картинка.

Читать дальше →