Вещицата

Начало книги

Невъзможно е да знаем какъв живот би имало момичето. В какъв човек би се превърнала. С какво би се занимавала, за кого би тъжала, кого би обичала, изгубила и спечелила. Дали би имала деца и ако да, какви биха станали те. Не можем дори да си представим как би изглеждала като зряла жена. Беше на четири и още нищо от това не бе решено. Цветът на очите й тепърва преминаваше към синьо-зелено. Косата й, тъмна след раждането, вече беше светла, но в русото имаше щипка червено и цветът сигурно можеше отново да се промени. В момента беше особено трудно да се определи. Момичето лежеше с лице към дъното. Тилът й беше покрит с гъста, съсирена кръв. Единствено кичурите по темето й разкриваха светлите нюанси.

Не може да се каже, че над сцената бе надвиснала зловеща атмосфера. Или поне не по-зловеща от обикновено. Горските звуци бяха същите като винаги. Лъчите се процеждаха между дърветата по същия начин, по който го правеха винаги, когато слънцето светеше тъкмо по това време на деня. Водата се движеше спокойно около тялото, а по гладката повърхност от време на време се появяваха малки кръгове, когато там кацнеше някое водно конче. Трансформацията беше започнала и постепенно момичето щеше да стане едно с гората и водата. Ако никой не я намереше, природата щеше да поеме по своя курс и да я превърне в част от себе си.

Читать дальше →