Тя е тъмата

Начало книги

Стареца вдигна поглед. Перото му потрепна, издавайки раздразнението му, че го прекъсват.

— Какво има, Мъргън?

— Разхождах се с призрака. Какво беше това земетресение преди малко?

— Какво за него? И не ми пробутвай такива лайна като Едноокия. Нямам време за това.

— Колкото повече на юг отиваш, толкова по-голяма е разрухата.

Стареца отвори уста, после я затвори, за да помисли, преди да каже нещо друго.

Знахаря, Стареца, капитанът на Черния отряд, и по волята на боговете настоящ военен диктатор на Талиос и всичките му васални области, колонии и протекторати, не изглежда такава важна клечка. Той е в средата на петдесетте си години, вероятно по-близо до шейсетте. Висок е повече от шест стъпки. През четирите години, прекарани основно в гарнизона, беше малко натежал. Има високо чело с хилава, късо подстригана коса над него. Напоследък си пуска брада. Тя е прошарена. Както и косата, която още се спотайва на главата му. Неговите леденосини очи са хлътнали, придавайки му тежък, страховит поглед, като на някакъв побъркан убиец.

Читать дальше →