Бялата роза

Начало книги

Когато ме достигна ръбът на бурята, за миг настъпи пълен покой. Последва адски тътнеж. Ветровете във вътрешността бяха бесни. Не можех да мисля за друго, освен как да се свия и да се задържа на място. С вихъра около мен летяха разнородни части от снаряжението, което непрестанно променяше формата си. А след това забелязах Гоблин. За малко да повърна.

Със сигурност беше той. Главата му се бе раздула десетократно. Тялото му сякаш беше обърнато с вътрешностите навън. Около него гъмжеше от орда паразити — някои бяха с големината на гълъб — каквито живеят на гърба на вятърните китове.

Ловеца и Псето Жабоубиец изглеждаха още по-зле. Помиярът се беше превърнал в нещо с размера на половин слон, с огромни зъби и най-зловещите очи, които някога съм виждал. Взря се в мен с гладна похот, от която ми се смръзнаха вътрешностите. А Ловеца беше станал подобен на демон, със смътна маймуноподобна форма, но значително по-величествен. И двамата приличаха на твари от кошмарите на художник или магьосник.

Читать дальше →