Третото момиче

Начало книги

Еркюл Поаро седеше на масата и закусваше. От чашата горещ шоколад до дясната му ръка се вдигаше пара. Винаги бе обичал сладко. Закуската му включваше и кифличка, която добре се съчетаваше с горещия шоколад. Кимна одобрително. Беше си я избрал едва от четвъртата сладкарница, в която бе влязъл. Оказа се датска и бе значително по-добра от съседната така наречена френска сладкарница. Последното си беше чиста измама.

Гастрономическите му изисквания бяха задоволени. Стомахът му бе спокоен. Мислите му също и то като че ли прекалено спокойни. Беше завършил своя „Magnum Opus“1, в който правеше анализ на известни писатели на криминални романи. Осмелил се бе да критикува Едгар Алан По, отбелязваше липсата на метод и ред в романтичните изблици на Уилки Колинс, превъзнасяше до небесата двама практически непознати американски автори. По подходящ начин бе изразил уважението си към тези, които го заслужаваха, а към други се бе отнесъл доста сурово. Бе прегледал коректурите и, като изключим многото печатни грешки, бе останал доволен от резултата. Неговото литературно постижение му достави радост, както впрочем и огромното количество книги, които трябваше да прочете преди това. Изпитваше удоволствие, дори когато със сумтене запокитваше отвратен някоя книга на пода (въпреки че никога не забравяше после да я вдигне и надлежно да я сложи в кошчето за книжни отпадъци). Удоволствието му в редките случаи, когато книгата го заслужаваше, бе съпроводено с одобрително кимване.

Читать дальше →