Смъртта на госпожа Макгинти

Начало книги

Еркюл Поаро излезе от ресторант „Ла вией гран мер“ в Сохо. Той вдигна яката на палтото си по-скоро по навик, отколкото от необходимост, тъй като нощта не беше студена. „На моята възраст човек не бива да рискува“ — сякаш се оправдаваше.

Очите му изразяваха сънливо удоволствие. Охлювите „а ла вией гран мер“ бяха много вкусни. Това позанемарено ресторантче беше истинска находка. Потънал в мисли, Еркюл Поаро се облиза като добре заситено куче. Извади носна кърпичка от джоба си и леко докосна разкошните си мустаци.

Да, беше вечерял добре. А сега какво?

Едно такси мина покрай него и забави подканващо своя ход. Той се поколеба за секунда, но не му даде знак. Защо му е такси? И без това щеше да пристигне вкъщи твърде рано за лягане.

„Жалко — измърмори Поаро, — че човек може да яде само три пъти дневно…“

Следобедният чай бе ритуал, който не бе успял да възприеме. „Ако човек участва в подобни събирания в пет часа — обясняваше той, — не сяда на вечеря с необходимото количество стомашни сокове. А вечерята, нека не забравяме, е най-важното удоволствие през деня!“

Читать дальше →