Тъжният кипарис

Начало книги

„Елинор Катарин Карлайл. Към вас е предявено обвинение в убийството на Мери Джеръд, извършено на 27 юли. Признавате ли се за виновна?“

Елинор Карлайл стоеше права с високо вдигната глава. Лицето й беше изящно, със силно изпъкнали скули. Имаше дълбоки светлосини очи и черна коса. Веждите й бяха тънко очертани.

Цареше тишина — осезаема тишина.

Сър Едуин Булмър, адвокат на обвиняемата, изтръпна от страх и си помисли: „Боже мой, тя ще се признае за виновна… Загубила е самообладание…“

Устните на Елинор Карлайл се раздвижиха и тя изрече:

— Аз съм невинна.

Адвокатът й се отпусна с облекчение на стола и избърса с носна кърпа челото си. Размина им се!

Прокурорът, сър Самюъл Атънбъри, се изправи, за да предяви в името на Краля обвинението.

— Ваша милост, господа съдебни заседатели, на двайсет и седми юли в три и половина следобед, в имението Хънтърбъри, Мейдънсфорд, умря Мери Джеръд…

Гласът му бе звучен и приятен за ухото. Почти приспа Елинор. От ясното му и сбито изложение в съзнанието й проникваха само откъслечни фрази:

Читать дальше →