Подвизите на Еркюл

Начало книги

В основни линии домът на Еркюл Поаро бе обзаведен съвременно. Блясъкът на хром бе навсякъде. Креслата, макар и удобно тапицирани, имаха квадратни форми и безкомпромисно резки очертания.

Прецизно, точно по средата на едно от тези кресла седеше Еркюл Поаро. Насреща му се бе настанил доктор Бъртън, преподавател по класическа литература, и отпиваше със задоволство от виното „Шато Мутон Ротшилд“, което Поаро му бе налял. Видът му бе пълна противоположност на каквато и да било акуратност. Мъжът бе възпълничък, немарлив, с гъста рошава бяла коса. Имаше плътен хриптящ кикот и лошия навик да обсипва себе си и всичко наоколо с пепел от цигари. Поаро напразно се бе опитал да го обгради отвсякъде с пепелници.

Доктор Бъртън полюбопитства:

— Защо пък точно Еркюл? Защо са избрали езическото име Херкулес? Измислица на бащата? Каприз на майка ти? Някакви семейни причини? Ако не ми изневерява паметта, брат ти се казваше Ахил?

Читать дальше →